ИНФОРМИРАМЕ СЕ ДО СМЪРТ

Със сигурност светът на средновековието е бил пълен със загадки и опасности, но въпрек и това не му е липсвало съзнание за ред.Обикновените мъже и жени може би не са разбирали, как суровата действителност на тяхното съществуване е била подчинена на големият благотворителен план на вселената, но те не са се съмнявали в съществуването на такъв план. Техните свещеници са били в състояние да опишат този план, макар и не рационален, но поне взаимосвързан, с помоща на шепа изведени принципи,. Било е време, когато информацията е помагала на хората да решават неотложните проблеми на техният живот, като по този начин те са разширявали знанията си за физическата и социална среда. Истина е, че в средновековието е имало оскъдност на информация, но имено тази оскъдност е правела информацията важна и нужна/полезна. Това започнало да се променя, както всеки знае, в късният 15. век, когато един златар от Майнц на име Гутенберг превърнал една стара винена преса в печатарска машина и с това предизвикал това, което днес наричаме информационен бум. 40 години след откриването на печатането, печатарски преси имало в сто и десет града в над шест страни. 50 години по-късно били отпечатани повече от 8 милиона книги и почти всички били изпълнени с информация, която дотогава била недостъпна за повечето хора. Нищо не би било по заблуждаващо от наблюдението, че компютарните технологии са предизвикали епохата на информацията. Печатната преса е дала началото на това и от тогава не можем да се освободим от нея. Но това,което започнало, като един поток от нужна информация, междувременно се превърнало в потоп. От милиони извори по цялото земно кълбо, чрез всички възможни средства – светлинни вълни, етерни вълни, телексни ленти, банки с данни, телефонни жици, телевизионни кабели, сателити, печатни машини се сипе информация. При това на всяка възможна форма на памет – на хартия, на видео и аудио ленти, на плочи, филми и силициеви чипове – се съдържа едно много по-голямо количество информация, готово за изтегляне/повикване. Информацията се е превърнала в един вид боклук/отпадък. Тя ни среща безразборно, освободила се от всяка полезност ,не отправена/насочена към някой (определен) и ние не сме вече в състояние да я владеем, не знаем какво да правим с нея. И то, защото не притежаваме взаимосвързана представа за себе си, за нашата вселена/свят и за нашата връзка един с друг и с нашият свят. Ние не знаем вече, откъде идваме и на къде отиваме и защо. Ние не разполагаме с никаква взимосързана рамка/координатна система, по която да можем да се ориентираме, когато дефинираме нашите проблеми или искаме да търсим решение за тях. И затова също нямаме и мярка, с която да можем да отсъждаме, какво е смислена, полезна или относителна информация. Нашите защитни механизми срещу информационното наводнение са разрушени; нашата имунна система срещу информацията не функционира повече. Ние страдаме от един вид културен спин.

Информационните технологии на 20 век поставиха старият проблем за информацията на дневен ред: Докато по-рано хората са търсели информация, за да се справят с взаимовръзките в техният реален живот, днес те намират контекстове, в които иначе безполезната информация, би могла да се приложи, като струваща ни се полезна. Кръстословицата, която се появила малко след като телеграфа пуснал модерният информационен потоп и се превърнала в едно популярно средство за убиване на времето, е един такъв псевдо контекст за ненужни факти; коктейл -партито друг такъв, както и викторините по радиопредаванията през тридесетте и четиридесетте години и модерните подобни телевизионни игри. Тази тенденция е намерила своя може би най-екстремен израз в чудовищно успешната игра „ Trivial Pursuit „ ( игра подобна на „Стани богат“ и „Минута е много“ бел. От преводача)

Всички тези феномени дават отговор на въпроса: „ Какво трябва да правя с неща, които нямат взаимна връзка?“ И като цяло/по принцип отговорът е винаги един и същ: „Използвай ги за да убиеш времето, за развлечение, забавлявай се с тях“ С други думи, информационният потоп ражда/създава псевдоконтексти, и псевдоконтекстите се преобразяват в развлечение, като при това все повече задълбочават пропаста между информацията и смисленото поведение.

Информационният потоп води и до едно нарастващо чувство на безсилие. Новинарските емисии ни осведомяват за проблеми в Близкият Изток, Северна Ирландия, Югославия. Ние слушаме за разрушаването на озонови слой и за унищожаването на горите. Очаква ли се сега от нас да предприемем нещо? Повечето от нас не могат да бъдат активни при решаването на такива проблеми.

И така в нас расте едно усещане за пасивност и неспособност, което неминуемо завършва в един засилен интерес към собствената персона. Когато не си в състояние да изправиш нещо в света, най-малкото можеш да промениш нещо в себеси. Можеш да отслабнеш, да си боядисаш косите, можеш да промениш формата на собственият си нос или големината на гърдите си.

От това, че познаваш и знаеш хиляди неща и не си в състояние да им повлияеш, расте един уникален егоизъм. Даже по-лошо: Повечето хора все още вярват, че информацията и все повече информацията е това, от което хората преди всичко се нуждаят. Информацията обрасува основата на всички наши усилия за решаването на проблемите.

Обаче нашите наистина сериозни проблеми произлизат не от това, че хората се разпореждат/разполагат с недостатъчна информация. Когато се задава ядрена катастрофа, това не е заради незадоволителна информация . Когато семействата се разрушават, когато със деца се злоупотребява, когато растящата престъпност тероризира един град, когато начинът на възпитание се оказва безсилен, това не е заради липса на информация, а защото не сме развили достатъчно съзнание, кое е смислено и значимо.

За да развият такова съзнание, хората се нуждаят от един достоверен „разказ“. Под „ разказ“ разбирам една история за историята на човечеството, която дава значение на миналото, обяснява настоящето и дава ориентири за бъдещето. Една история, чиито принципи биха помогнали на една култура да организира своите институции, да развие идеали, и да придаде авторитет на нейното поведение. Информацията , като такава не е разказ и тя прикрива в настоящата ситуация само обстоятелството, че повечето хора не вярват в някакъв разказ.

Без разкази за трансцедентният произход никоя култура не може действително да се развива/процъфтява и да има силата да помага на хората, както при пресяването и преценяването на информацията, така и при решаването, какво знание/познание все още им липсва. Найл Постман