Освобождение

Освобождението не е еднократен акт, а дълъг процес, започнал още с падането ни под турско робство.

Почти на всеки 50, да не кажа и на 20 години е имало някакви бунтове, въстания и прочие опити за борба срещу турците.
Но те са били ограничени, защото още не сме се осъзнавали като нация.

По-късно св. Пимен Зографски поставя началото на Българското Възраждане. Да именно той, а не св. Паисий Хилендарски. Св. Пимен обновява повече от 300 църкви и 15 манастира, с което поставя основата на едно духовно Възраждане на което вече св. Паисий е могъл да рече "О неразумни юроде ..."

И после следват другите борби, за църква, за образование, и накрая връхната точка - Априлското въстание.

Един американец - Макгахан, съобщава на европейската общественост за турските зверства при Батак и други места. След него и други коренспонденти пишат. От Лондон, през Париж, Берлин, Виена, та чак до Москва и Санкт Петербург, хората пишат вълнуват се искат от правителствата да предприемат нещо. Имената на Достоевски и други руски интелектуалци са отдавна известни. Много по-малко е известно за западните интелектуалци, които са вдигнали глас в защита на българския народ. Един Оскар Уайлд например.

Този обществен натиск дава възможност на Русия да предприеме действия за обявяване на война на Турция. Руската дипломация се задейства в столиците на великите сили. Сключват се редица споразумения, най-известното от което е Райхщадското споразумение. Поставени са основите на бъдещия Берлински конгрес и договор.

Войната започва и безспорен е героизмът, себеотрицанието и саможертвата на войниците от армията на Александър II, в която се сражават не само руснаци, но и хора от повечето народи от многонационалната Руска империя - руснаци, украинци, финландци, руски немци, поляци, литовци, латвийци, естонци, грузинци, арменци, ингушети, осетинци, туркестанци и т.н., да не забравяме и румънците. В боевете при Свищов, Плевен, Шипка, Стара Загора, походът и превземането на София, при Елена и другате падат хиляди войници и офицери от всички тези народи, някои поради заповедите на командирите си, други поради въудушевлението си да освободят свои братя. Няма значение, тяхната саможертва за нас винаги ще бъде свята и затова и ги споменаваме на Литургията. В тази война и ние българите даваме своя дан, като в боевете при Шипка опазваме руската армия при Плевен. Накрая стигаме до Сан Стефано и предварителния мирен договор подписан там.

За съжаление този договор е бил на принципа на пазарлъка - искаме повече, като знем, че ще получим по-малко, та дано по-малкото да не бъде прекалено малко. И така, в изпълнение на предварителните ангажименти поети от руското правителство преди войната се стига до Берлинския конгрес и договор. На този конгрес автсрийското предложение е било да има две автономни области - Източна и Западна с излаз на Бяло море и вклюването на Вардарска Македония. Но руското правителство не се е съгласило, защото по-важни са му били завоеванията в Кавказ. Да не забравяме, че и там са се водили бойни действия. А София и Варна са включени в Княжество България по предложение на Бисмарк. (Ето защо предпочитам да са ни освободили Австро-Унгария или Германия. 😉 😊 )

После ние изплащаме в продължение на над 20 години доста солидна сума на Русия, с което дефакто руската армия става наемническа, т.е ние сме си я наели за определена сума да свърши определена работа. Нямам проблем с това. Абсолютно съм сигурен, че всяко друго правителство щеше да постъпи по същия начин и да поиска да си платим. В политиката няма филантропия, в ничия политика, и който си мисли обратното е много заблуден, но и вреден, идеалист.

Та това е съвсем в кратце. Мога да пиша много по други аспекти на руската политика преди и след освобождението ни, но стига толкова.

Да почитам паметта на хилядите хора сражавали се за моята свобода или по друг начин способствали за нея - това ДА. Категорично ДА. Независимо дали се казват Володя, Петя, Ваня или Сейго Ямадзива, Дудар или по друг някакъв начин. Покланям се пред тях и на тях.

Но да се прекланям пред чиято и да е държава, правителство, политика - НЕ. Абсолютно НЕ. Та това си е чисто идолопоклонство.

Няма велики държави, нации, народи. Има велики личности и хора и те са велики, защото принадлежат на цялото човечество, защото делата им не се измерват с националното,а с човешкото.
Обичам руската култура, защото в нея, в руския дух в нея може да се отрази цялото човечество. "Братя Карамазови" е за всички хора. Поради това обичам и другите култури.

Сами виждате, че сме си платили Свободата с кръв и злато и с дух. Да именно и с дух, и (макар историята да не познава условното наклонение) поради това съм учверен, че така или иначе щяхме да се освободим. Но Всеподателя Бог, Който промишлява за всички хора и народи е промислил за нас да се освободим по точно този начин. Затова и на Него отдаваме слава и почит за всичко и заради всички, затова и поменаваме на Литургията всички войни оаднали за свободата и вярата, поменаваме и Александър II, като владетелят, който е водил тази война. Но до тук. Не се молим за руските управляващи, за руското войнство и прочие. Молим се за нашите си.

Разбира се всеки е свободен да се прекланя пред когото си иска, но не и да задължава мен или други да се прекланя пред същия. За тази ми свобода са умирали и руски войни.  😉
И именно възползвайки се от тази свобода според съвестта ми, отдавам най-дълбока почит и благодарност на падналите за нея.