петък, 14 март 2014 г.

Украински гамбит*

Има една пословица: - „Когато атовете се ритат, магаретата теглят”.
    Сегашното положение в Украйна много прилича на описаното в пословицата, но за жалост малко хора го разбират.

    Искам още в началото да кажа, да се застраховам – не съм фен на Путин, нито се изживявам в ролята на негов апологет. Обичам Русия и руския народ, така както обичам и Украйна и украинският народ, Германия и германците, и прочие и прочие, така както обичам или поне се стремя да обичам свободата, правдата и справедливостта и т.н. и т.н..  

Но в конкретния случай не става въпрос за нищо от горе избореното, става въпрос за интереси. И моите уважения към Путин, че той не се опитва да прикрива това с някаква моралистична и правова риторика. Ясно е, че когато един блок или съюз, който с нищо не е доказал своето миролюбие и доброжелатеслтво, се приближава към твоите граници, ти ще предприемеш, ако трябва и луди мерки, за да се защитиш. Не виждам нищо неочаквано и изненадвщо в реакцията на Путин и чест му прави, че не се опитва да скрие това зад някаква риторика.

    За разлика от него обаче, западните  политици и медии направо се оляха в такава реторика, че на човек започва вече да му се повръща, в буквалния  смисъл на думата. Хората, които въведоха абсолютно незаконно войски в Мали, крещят за незаконността на руските войски в Крим, хората, които нападнаха, превзеха, опустошиха и ограбиха  не една държава под абсолютно измислени предлози (Ирак, Панама, Гренада и др.) се стремят да ни убеждават, че „ под  лъжлив претекст не се напада страна, за да предявиш своите собствени интереси”. И когато, недай си Боже, някой се опита да им го каже и покаже, веднага се включва софистическата метода за „биенето на негри”.  Еми господа недейте да биете негри и никой няма да ви натяква, че биете негри.

     И проблемът не е в наличието на двойни стандрати. Нормално е да има стандарти всякакви. Никой от нас не е светец и всички прилагаме често различни стандарти към различни хора. Проблемът не е, че по този начин ни хвърлят прах в очите, за да замаскират своите собствени цели и интереси.  Проблемът, дори, не е в тяхното собственно безсрамие - да казват това, което казват, когато са извършили това, което са извършили.  Проблемът е, че вече сами започват да си вярват, че са добри, праведни, законни и справедливи.  Проблемът е, че имайки власт и средства повтарят своите мантри до такава степен, че зомбират вече и доста здравосмислещи хора. Проблемът е, че може би ще дойде ден, когато ще зомбират всички ни.  

     Проблемът е, че от прекомерна употреба думи като морал, добро и зло, правда, справедливост  се изтъркаха  и изпразниха от смисъл и вече в тях може да се сложи друг смисъл, както в празна бутилка. Защото от преголямата им употреба се забрави друга дума, думата свобода. Тази именно свобода в чието уж име възстанаха украинците (или част от тях) и която свобода спечелилите борци за свобода се опитаха да откажат на другите още с първите си действия. А без свобода няма добро и зло.  И по този начин изкривявйки думите и лишавайки ги от техният корен, те се опитват да изтръгнат този корен от нас, опитват се да ни лишат от нашата съд-ба, от това да се сбъднем, защото по думите на Сартър, човек е осъден да бъде свободен.

    Но думата ми не е точно за атовете.  Атовете те са ясни, колкото и да се ритат ще се разберат някрая. Русия ще вземе евентуално само Севастопол, а САЩ ще вземат примерно  (казвам приемрно, евентуално) шистовият газ в Укарайна, като при това ще разрушат най-плодородната земя в Европа.  Или ще стане друго, не знам, знам само, че атовете винаги се разбират в края на краищата, но магаретата теглят.  Думата ми е за магаретата. За такива като нас и украинците. Защото в този гамбит ние сме жертвената фигура, ние сме магаретата. И ще продължаваме да сме такива, докато пред свободата предпочитаме да се храним с магарешките тръни на тяхната „морална” риторика.  Защото , като спечелиха уж свободата си (колко и как са я спечелили е друг въпрос) украиинците можеха да се опитат да се разберат спокойно с Путин за граничните точки на собствения си интерес и интереса на Путин, вместо да се подхлъзнат на нациоанлистическтата бананова кора, така ловко подхвърлена им от Запада.  В този гамбит губещите ще сме винаги ние и в случая украинците, т.е. магаретата, и проблемът не е в играчите, просто играта е такава. И ние ще губим  докато играем в такава игра, докато позволяваме да ни включват в такива игри, независимо кои са играчите.

Има една пословица: - „Когато атовете се ритат, магаретата теглят”.

* Гамбит е вид дебют в шахмата. При него една от двете страни предлага в началото на партията жертва на фигура - обикновено пешка. Ответната страна има право да приеме или да откаже жертвата, оттам гамбитът се нарича приет или отказан.
Приемането на гамбита обикновено води до остра, изпълнена с тактически комбинации игра, включваща понякога допълнителни жертви на фигури . Като компенсация предлагащия жертвата получава темп/предимство в развитието, често печели преимущество в центъра и по фланговете, открита и позволяваща редица комбинации игра, и като правило - шансове за успешна атака на притеснен откъм развитие и пространство противник.
Стремежът на ответната страна да запази материалното преимущество по-често води до задълбочаване на проблемите, отклоняване от бързото развитие на фигурите, тяхното нефункционално разполагане, а оттам и неспособност за адекватна защита или атака.
Добра защита от страна на приемащия гамбита е връщането в определен момент на завоювания материал - тактически добре отиграно това често води до изравняване на играта.

понеделник, 3 март 2014 г.

Кой заслужава да празнува 3.март



Голям патос  се излъчва от всякъде. Хиляди спомени, снимки, песни, филми – все повод за гордост и тупане по гърдите! Направо се чувстваш облъчен и като герой в един роман на братя Стругацки още малко и ще запееш: -
„Напред, легионери, железни титани!
Напред срещу крепости с огън и стръв!
С железни ботуши да стъпчем врага ни!
Да тлее на меча ни вражеска кръв!
Железни юмруци, срутете всяка преграда!
Ура за Огненосните Творци!
Ридае врагът, но няма за него пощада!
Напред, легионери-храбреци!“

Какво ни свързва нас с тези хора, които преди 136 години са се борили за свобода?!
  - Нищо.

  Ние не я разбираме свободата, на нас тя не ние е нужна. Ние сме готови да я продадем, заменим или да се отречем от нея при най-малка възможност. За толкоз евтина стока смятаме свободата, че сме готови даже и за нищо да я дадем. Тя е просто едно ненужно бреме. И това си личи дори по начина по който нашите политици оправят лентичките на венците поднесени от гвардейците под звуците на марша. От начина по който ние чуваме имената на хилядите борци паднали за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество. 

  За нашите деди свободата е била равна на живот. Затова и са писали по знамената и калпаците си  „Свобода или Смърт”, т.е. имаш свобода, значи живееш, нямаш свобода, значи си мъртъв. Но за нас, техните потомци, животът не е равен на свобода.  Животът е всичко друго, но не и свобода.  Затова за нас по-скоро би звучал призива „Свобода или живот” . Затова и в името на живота, който сме си избрали, ние сме готови и пари да дадем на този, който вземе  бремето на свободата ни.

  Защото свободата не се заключава във възможността да се придвижваш навсякъде  и да си купуваш всичко. Свободата е преди всичко възможността да поемеш отговорност за живота, не само за своя, но и за чуждия. Затова и нашите деди са жертвали живота си за да ни има нас, затова и поета е казал, че „ Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира ...”. Свободата не е само саможертва, но и начина по който тази саможертва бива приета. Начина по който ние приемаме другия живот.

  А как приемаме другия живот си проличава не само по статистиките за абортите и убийствата, но и по доскорошните бунтове относно настаняването на бежанците в някои населени места и още по това как сме готови да смажем другият заради една сграда.

  Ние не сме свободни, ние сме роби, дори и когато сме роби на самите себе си. 


  Нека на този ден първом да си зададем въпроса  „Имаме ли право да го празнуваме този ден на Свободата?”  и чак тогава да се опияняваме с патос и пиета в опит да премахнем бремето на свободата на която сме осъдени от нашите деди.