Кой заслужава да празнува 3.март

Голям патос  се излъчва от всякъде. Хиляди спомени, снимки, песни, филми – все повод за гордост и тупане по гърдите! Направо се чувстваш облъчен и като герой в един роман на братя Стругацки още малко и ще запееш: -

„Напред, легионери, железни титани!

Напред срещу крепости с огън и стръв!

С железни ботуши да стъпчем врага ни!

Да тлее на меча ни вражеска кръв!

Железни юмруци, срутете всяка преграда!

Ура за Огненосните Творци!

Ридае врагът, но няма за него пощада!

Напред, легионери-храбреци!“

Какво ни свързва нас с тези хора, които преди 136 години са се борили за свобода?!

  - Нищо.

  Ние не я разбираме свободата, на нас тя не ние е нужна. Ние сме готови да я продадем, заменим или да се отречем от нея при най-малка възможност. За толкоз евтина стока смятаме свободата, че сме готови даже и за нищо да я дадем. Тя е просто едно ненужно бреме. И това си личи дори по начина по който нашите политици оправят лентичките на венците поднесени от гвардейците под звуците на марша. От начина по който ние чуваме имената на хилядите борци паднали за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество. 

  За нашите деди свободата е била равна на живот. Затова и са писали по знамената и калпаците си  „Свобода или Смърт”, т.е. имаш свобода, значи живееш, нямаш свобода, значи си мъртъв. Но за нас, техните потомци, животът не е равен на свобода.  Животът е всичко друго, но не и свобода.  Затова за нас по-скоро би звучал призива „Свобода или живот” . Затова и в името на живота, който сме си избрали, ние сме готови и пари да дадем на този, който вземе  бремето на свободата ни.

  Защото свободата не се заключава във възможността да се придвижваш навсякъде  и да си купуваш всичко. Свободата е преди всичко възможността да поемеш отговорност за живота, не само за своя, но и за чуждия. Затова и нашите деди са жертвали живота си за да ни има нас, затова и поета е казал, че „ Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира ...”. Свободата не е само саможертва, но и начина по който тази саможертва бива приета. Начина по който ние приемаме другия живот.

  А как приемаме другия живот си проличава не само по статистиките за абортите и убийствата, но и по доскорошните бунтове относно настаняването на бежанците в някои населени места и още по това как сме готови да смажем другият заради една сграда.

  Ние не сме свободни, ние сме роби, дори и когато сме роби на самите себе си. 

  Нека на този ден първом да си зададем въпроса  „Имаме ли право да го празнуваме този ден на Свободата?”  и чак тогава да се опияняваме с патос и пиета в опит да премахнем бремето на свободата на която сме осъдени от нашите деди.