Освобождението
не е еднократен акт, а дълъг процес, започнал още с падането ни под турско
робство.
Почти на всеки 50, да не кажа
и на 20 години е имало някакви бунтове, въстания и прочие опити за борба срещу
турците.
Но те са били ограничени, защото още не сме се осъзнавали като нация.
Но те са били ограничени, защото още не сме се осъзнавали като нация.
По-късно св. Пимен Зографски
поставя началото на Българското Възраждане. Да именно той, а не св. Паисий
Хилендарски. Св. Пимен обновява повече от 300 църкви и 15 манастира, с което
поставя основата на едно духовно Възраждане на което вече св. Паисий е могъл да
рече "О неразумни юроде ..."
И после следват другите
борби, за църква, за образование, и накрая връхната точка - Априлското
въстание.
Един американец - Макгахан,
съобщава на европейската общественост за турските зверства при Батак и други
места. След него и други коренспонденти пишат. От Лондон, през Париж, Берлин,
Виена, та чак до Москва и Санкт Петербург, хората пишат вълнуват се искат от
правителствата да предприемат нещо. Имената на Достоевски и други руски
интелектуалци са отдавна известни. Много по-малко е известно за западните
интелектуалци, които са вдигнали глас в защита на българския народ. Един Оскар
Уайлд например.
Този обществен натиск дава
възможност на Русия да предприеме действия за обявяване на война на Турция.
Руската дипломация се задейства в столиците на великите сили. Сключват се
редица споразумения, най-известното от което е Райхщадското споразумение.
Поставени са основите на бъдещия Берлински конгрес и договор.
Войната започва и безспорен е
героизмът, себеотрицанието и саможертвата на войниците от армията на Александър
II, в която се сражават не само руснаци, но и хора от повечето народи от
многонационалната Руска империя - руснаци, украинци, финландци, руски немци,
поляци, литовци, латвийци, естонци, грузинци, арменци, ингушети, осетинци,
туркестанци и т.н., да не забравяме и румънците. В боевете при Свищов, Плевен,
Шипка, Стара Загора, походът и превземането на София, при Елена и другате падат
хиляди войници и офицери от всички тези народи, някои поради заповедите на
командирите си, други поради въудушевлението си да освободят свои братя. Няма
значение, тяхната саможертва за нас винаги ще бъде свята и затова и ги
споменаваме на Литургията. В тази война и ние българите даваме своя дан, като в
боевете при Шипка опазваме руската армия при Плевен. Накрая стигаме до Сан
Стефано и предварителния мирен договор подписан там.
За съжаление този договор е
бил на принципа на пазарлъка - искаме повече, като знем, че ще получим по-малко,
та дано по-малкото да не бъде прекалено малко. И така, в изпълнение на
предварителните ангажименти поети от руското правителство преди войната се
стига до Берлинския конгрес и договор. На този конгрес автсрийското предложение
е било да има две автономни области - Източна и Западна с излаз на Бяло море и
вклюването на Вардарска Македония. Но руското правителство не се е съгласило,
защото по-важни са му били завоеванията в Кавказ. Да не забравяме, че и там са
се водили бойни действия. А София и Варна са включени в Княжество България по
предложение на Бисмарк. (Ето защо предпочитам да са ни освободили
Австро-Унгария или Германия. 😉 😊 )
После ние изплащаме в
продължение на над 20 години доста солидна сума на Русия, с което дефакто
руската армия става наемническа, т.е ние сме си я наели за определена сума да
свърши определена работа. Нямам проблем с това. Абсолютно съм сигурен, че всяко
друго правителство щеше да постъпи по същия начин и да поиска да си платим. В
политиката няма филантропия, в ничия политика, и който си мисли обратното е
много заблуден, но и вреден, идеалист.
Та това е съвсем в кратце.
Мога да пиша много по други аспекти на руската политика преди и след
освобождението ни, но стига толкова.
Да почитам паметта на
хилядите хора сражавали се за моята свобода или по друг начин способствали за
нея - това ДА. Категорично ДА. Независимо дали се казват Володя, Петя, Ваня или
Сейго Ямадзива, Дудар или по друг някакъв начин. Покланям се пред тях и на тях.
Но да се прекланям пред чиято
и да е държава, правителство, политика - НЕ. Абсолютно НЕ. Та това си е чисто
идолопоклонство.
Няма велики държави, нации,
народи. Има велики личности и хора и те са велики, защото принадлежат на цялото
човечество, защото делата им не се измерват с националното,а с човешкото.
Обичам руската култура, защото в нея, в руския дух в нея може да се отрази цялото човечество. "Братя Карамазови" е за всички хора. Поради това обичам и другите култури.
Обичам руската култура, защото в нея, в руския дух в нея може да се отрази цялото човечество. "Братя Карамазови" е за всички хора. Поради това обичам и другите култури.
Сами виждате, че сме си
платили Свободата с кръв и злато и с дух. Да именно и с дух, и (макар историята
да не познава условното наклонение) поради това съм учверен, че така или иначе
щяхме да се освободим. Но Всеподателя Бог, Който промишлява за всички хора и
народи е промислил за нас да се освободим по точно този начин. Затова и на Него
отдаваме слава и почит за всичко и заради всички, затова и поменаваме на
Литургията всички войни оаднали за свободата и вярата, поменаваме и Александър
II, като владетелят, който е водил тази война. Но до тук. Не се молим за
руските управляващи, за руското войнство и прочие. Молим се за нашите си.
Разбира се всеки е свободен да се
прекланя пред когото си иска, но не и да задължава мен или други да се прекланя
пред същия. За тази ми свобода са умирали и руски войни. 😉
И именно възползвайки се от тази свобода според съвестта ми, отдавам най-дълбока почит и благодарност на падналите за нея.
И именно възползвайки се от тази свобода според съвестта ми, отдавам най-дълбока почит и благодарност на падналите за нея.