Украински гамбит*

Има една пословица: - „Когато атовете се ритат, магаретата теглят”.

    Сегашното положение в Украйна много прилича на описаното в пословицата, но за жалост малко хора го разбират.

    Искам още в началото да кажа, да се застраховам – не съм фен на Путин, нито се изживявам в ролята на негов апологет. Обичам Русия и руския народ, така както обичам и Украйна и украинският народ, Германия и германците, и прочие и прочие, така както обичам или поне се стремя да обичам свободата, правдата и справедливостта и т.н. и т.н..  

Но в конкретния случай не става въпрос за нищо от горе избореното, става въпрос за интереси. И моите уважения към Путин, че той не се опитва да прикрива това с някаква моралистична и правова риторика. Ясно е, че когато един блок или съюз, който с нищо не е доказал своето миролюбие и доброжелатеслтво, се приближава към твоите граници, ти ще предприемеш, ако трябва и луди мерки, за да се защитиш. Не виждам нищо неочаквано и изненадвщо в реакцията на Путин и чест му прави, че не се опитва да скрие това зад някаква риторика.

    За разлика от него обаче, западните  политици и медии направо се оляха в такава реторика, че на човек започва вече да му се повръща, в буквалния  смисъл на думата. Хората, които въведоха абсолютно незаконно войски в Мали, крещят за незаконността на руските войски в Крим, хората, които нападнаха, превзеха, опустошиха и ограбиха  не една държава под абсолютно измислени предлози (Ирак, Панама, Гренада и др.) се стремят да ни убеждават, че „ под  лъжлив претекст не се напада страна, за да предявиш своите собствени интереси”. И когато, недай си Боже, някой се опита да им го каже и покаже, веднага се включва софистическата метода за „биенето на негри”.  Еми господа недейте да биете негри и никой няма да ви натяква, че биете негри.

     И проблемът не е в наличието на двойни стандрати. Нормално е да има стандарти всякакви. Никой от нас не е светец и всички прилагаме често различни стандарти към различни хора. Проблемът не е, че по този начин ни хвърлят прах в очите, за да замаскират своите собствени цели и интереси.  Проблемът, дори, не е в тяхното собственно безсрамие - да казват това, което казват, когато са извършили това, което са извършили.  Проблемът е, че вече сами започват да си вярват, че са добри, праведни, законни и справедливи.  Проблемът е, че имайки власт и средства повтарят своите мантри до такава степен, че зомбират вече и доста здравосмислещи хора. Проблемът е, че може би ще дойде ден, когато ще зомбират всички ни.  

     Проблемът е, че от прекомерна употреба думи като морал, добро и зло, правда, справедливост  се изтъркаха  и изпразниха от смисъл и вече в тях може да се сложи друг смисъл, както в празна бутилка. Защото от преголямата им употреба се забрави друга дума, думата свобода. Тази именно свобода в чието уж име възстанаха украинците (или част от тях) и която свобода спечелилите борци за свобода се опитаха да откажат на другите още с първите си действия. А без свобода няма добро и зло.  И по този начин изкривявйки думите и лишавайки ги от техният корен, те се опитват да изтръгнат този корен от нас, опитват се да ни лишат от нашата съд-ба, от това да се сбъднем, защото по думите на Сартър, човек е осъден да бъде свободен.

    Но думата ми не е точно за атовете.  Атовете те са ясни, колкото и да се ритат ще се разберат някрая. Русия ще вземе евентуално само Севастопол, а САЩ ще вземат примерно  (казвам приемрно, евентуално) шистовият газ в Укарайна, като при това ще разрушат най-плодородната земя в Европа.  Или ще стане друго, не знам, знам само, че атовете винаги се разбират в края на краищата, но магаретата теглят.  Думата ми е за магаретата. За такива като нас и украинците. Защото в този гамбит ние сме жертвената фигура, ние сме магаретата. И ще продължаваме да сме такива, докато пред свободата предпочитаме да се храним с магарешките тръни на тяхната „морална” риторика.  Защото , като спечелиха уж свободата си (колко и как са я спечелили е друг въпрос) украиинците можеха да се опитат да се разберат спокойно с Путин за граничните точки на собствения си интерес и интереса на Путин, вместо да се подхлъзнат на нациоанлистическтата бананова кора, така ловко подхвърлена им от Запада.  В този гамбит губещите ще сме винаги ние и в случая украинците, т.е. магаретата, и проблемът не е в играчите, просто играта е такава. И ние ще губим  докато играем в такава игра, докато позволяваме да ни включват в такива игри, независимо кои са играчите.

Има една пословица: - „Когато атовете се ритат, магаретата теглят”.

* Гамбит е вид дебют в шахмата. При него една от двете страни предлага в началото на партията жертва на фигура - обикновено пешка. Ответната страна има право да приеме или да откаже жертвата, оттам гамбитът се нарича приет или отказан.

Приемането на гамбита обикновено води до остра, изпълнена с тактически комбинации игра, включваща понякога допълнителни жертви на фигури . Като компенсация предлагащия жертвата получава темп/предимство в развитието, често печели преимущество в центъра и по фланговете, открита и позволяваща редица комбинации игра, и като правило - шансове за успешна атака на притеснен откъм развитие и пространство противник.

Стремежът на ответната страна да запази материалното преимущество по-често води до задълбочаване на проблемите, отклоняване от бързото развитие на фигурите, тяхното нефункционално разполагане, а оттам и неспособност за адекватна защита или атака.

Добра защита от страна на приемащия гамбита е връщането в определен момент на завоювания материал - тактически добре отиграно това често води до изравняване на играта.